ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Пипи и пчелата

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

четвъртък, 13 август 2009 г.

Пипи и пчелата

По тичинките на нощта се стича

нектарът на узрялата Луна.

Една пчела превърна се в момиче,

намигна ми и тихичко запя.

Дърветата настръхнаха от нежност.
Звездите затрептяха в огнен танц,
а времето до мен по турски седна
и влюбено въздъхна в ням каданс.

Мълчание...,но толкова красиво,
че даже мракът стана някак поносим.
Дори и в тъмното,сърцето тръпне живо
и пише нотите на утрешния химн,

във който ще се пее за живота
изплетен от копринени мечти,
а аз ще бъда просто Пипилота-
момичето говорещо с пчели...