Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

сряда, 12 август 2009 г.

Носталгията стреля на месо...


Усети ли ? Земята пак трепери.
Разкъсва с писък моста между нас.
По изтънелите въжета на търпението
залитат мислите .Остава точно час,
преди гневът ми мощно да изригне,
цунами да залее онзи бряг,
на който пазя времето си с тебе...
....и всичко да потъне в пълен мрак.
Кому е нужно?Питам...,но не знаеш...
По навик се обръщаш да не би
очите ти безмълвно да признаят,
че цяла вечност вътре в теб вали
на едри мътни капки самотата
и дави крехките стебла на нежността,
а мене хиляди животи си ме чакал,
но просто адски те е страх от любовта...
Усети ли?Свистене на куршуми,
от моята към твоята душа.
Видя ли как превърнаха се в думи,
и как се пръснаха барутните сърца
на редове разхвърляни по листа-
една мастилена ,обсебваща тъга,
по обич дето щеше да я бъде,
но в някой друг живот...
А можеше сега!!!

Няма коментари:

Публикуване на коментар