Носталгията стреля на месо...

Усети ли ? Земята пак трепери.
Разкъсва с писък моста между нас.
По изтънелите въжета на търпението
залитат мислите .Остава точно час,
преди гневът ми мощно да изригне,
цунами да залее онзи бряг,
на който пазя времето си с тебе...
....и всичко да потъне в пълен мрак.
Кому е нужно?Питам...,но не знаеш...
По навик се обръщаш да не би
очите ти безмълвно да признаят,
че цяла вечност вътре в теб вали
на едри мътни капки самотата
и дави крехките стебла на нежността,
а мене хиляди животи си ме чакал,
но просто адски те е страх от любовта...
Усети ли?Свистене на куршуми,
от моята към твоята душа.
Видя ли как превърнаха се в думи,
и как се пръснаха барутните сърца
на редове разхвърляни по листа-
една мастилена ,обсебваща тъга,
по обич дето щеше да я бъде,
но в някой друг живот...
А можеше сега!!!