Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

вторник, 25 август 2009 г.

Цената ще платим

(Gentiana & Innocence)


Студени думи капят по улука,
надеждите разкаляни мълчат.
Една сълза леда във мен пропука,
сърцето ти да бие силно чух...


Изтръпна тишината вътре в мене,
тъй дълго я затварях и морих.
Не вярвах в тебе, дявол да го вземе,
и давих болката си в алкохол и стих.


Но ти си тук и всичко почва от начало-
вълнението,тръпката,смеха.
Разливаш поглед по горещото ми тяло.
Почти политам в тези сини небеса...


Като в лагуна, но със дебнещи акули
потъват мислите ми. Търсят път назад.
Строиш ми някакви въздушни кули
и вътре съм със целия ми свят.


Задъхвам се от дяволски копнежи.
Разтварям се в душата ти.Горим.
Неустоима е безумната ти нежност,
но как ли този път ще заплатим


летежа без крила, на прима виста,
с` затворени очи, без капка страх?!
Страстта ни е от лава жарка писта,
превръща всичко грешно в звезден прах.

Няма коментари:

Публикуване на коментар