ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Откровение 4

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

вторник, 21 януари 2014 г.

Откровение 4

Януари вдъхновен е
и такава радост носи.
Всеки миг е откровение
с дъх на лотоси и рози.
В синьото на небесата
смърт и битие се сливат,
за да спомнят на душата,
че животът не умира.
Тази струйка златоносна
ще си стори път през мрака
и без думи и въпроси
времето си ще дочака.
Ще избухне в цветовете
на невиждана комета,
само за едно- да срещне
Любовта със теб Човеко!