Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

вторник, 7 януари 2014 г.

Вълшебната стая


Имаш си стая в душата ми. Факт.
Когато ми липсваш отварям вратата.
Открехвам прозореца, почиствам праха.
Без дума да кажа поливам цветята...
Накрая присядам на празния стол,
затварям очи и потъвам в света ти,
но вместо тъга и болезнен, тих стон
на ситни цветчета се рони смехът ми.
Защото там някъде - в реалността
цъфти любовта ми в лилави полета
и нямам причини да чувствам тъга,
когато дъхът и се слива с небето.
Там някъде смело прегръща деня
една огледална половина от мене.
И нищо, че в стаята днес съм сама,
когато съм пълна през другото време.

Няма коментари:

Публикуване на коментар