ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Порастване

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

вторник, 14 януари 2014 г.

Порастване

Аз съм толкова, толкова мъничка
спрямо бездната от необятност,
че така ми прилича на чудо
всяка среща с незнаен приятел.
Всеки допир до нечия истина
кара светлото в мен да вибрира
и по разни закони неписани
светлината сама ме намира.
А когато целуне душата ми...,
щом докосне сърцето ми с длани
всички болки се пръсват на атоми-
не остава и помен от рани.
И е толкова, толкова хубаво
да усещам живота за двама -
едновременно толкова мъничка
и безкрайно, безкрайно голяма.