Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...
ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:
НАСЛЕДСТВО
ТИ МОЖЕШ:
да бъдеш повече от себе си,
дори когато
на болката ръждивите зъби
разкъсват рожбите на нежното ти лято;
да бъдеш повече от себе си дори
когато светлината заслепява,
а под краката ти светът отваря бездни;
да бъдеш повече от своя път
дори когато следите твои времето разяжда...
И даже скрит зад анонимните си мисли
ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!
вторник, 14 януари 2014 г.
Вдъхновение
Не вярвам, че ръцете ми са вързани,
дори когато трудно ги протягам-
все някой трябва да развързва възлите
и свободата да му е награда.
Защото всичко скрито вътре в хората-
дали от страх или от алчност - ще изплува,
а няма ли убежище за болката
душата бавно се самолинчува.
Разбирам, че небето е измислено,
а мъртвите звезди са просто спомен
за някакво космическо единство
и Бог - като една любов огромен.
Навярно за това дълбая в себе си
и доизмислям черно-бялата безкрайност.
Със цветовете от едно обичане
създавам своята божествена реалност.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар