ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Когато мъглата се вдигне

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

сряда, 1 януари 2014 г.

Когато мъглата се вдигне

Чувам себе си в твоите мисли,
но мъглата полепва по мен
и се мъчи да пише неистини
с дъха си отровно-студен.
Ала аз я разсичам с доверие
и изгарям внушения страх.
Там където се раждат съмнения
смелостта е изгубила бряг,
за това се обличам в мълчание-
просто спирам да бъда човек,
който сее с ума си терзания...
После тихо поемам напред
към гласа направляващ съдбата ми,
към безкрайната, чиста любов...
Ако спреш и се вслушаш в душата си
ще се срещнем пак в този живот!