Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

понеделник, 20 януари 2014 г.

***


Този кръг е земен,
тленен и порочен.
Можеш да си вътре
или да прескочиш.
Да вървиш нататък
кротко и послушно
с маската на мнимо,
хладно равнодушие.
Ала да залъгваш
с доводи душата,
след като говорят
друго сетивата
си е чиста проба
страх и неведение.
Ако има обич
няма престъпление.
Ако има слънце
в нечия усмивка,
ако тя те сгрява
и те предизвиква
да подреждаш смело
мрачния си хаос
и да се разделяш
без тъга и жалост,
значи всяка крачка
в онзи кръг си струва,
щом живееш в радост
без да се преструваш!

2 коментара:

  1. само на 1-2 километра от Созопол/в с. Равадиново/ един мъж от 18 години гради своя замък..... и той е влюбен във Вятъра и затова го е кръстил така "ЗАМЪК - ВЛЮБЕН във ВЯТЪРА" / Странник съм Аз от далечна Земя и по Пътя Те носих в Сърцето си.... пазих Те скрит във свойта Душа, както Майката пази детето си. Носих Те дълго, моя Мечта и изграждах Те камък по камък...виждам Те вече - пред мен си сега - ВЛЮБЕН във ВЯТЪРА - ПРИКАЗЕН ЗАМЪК!

    ОтговорИзтриване