Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

петък, 10 януари 2014 г.

След края на земята



Когато си мълчание най-силно
отеква в мен гласът на страховете ти
и всеки опит да стоя наблизо
е сблъсък във стена от недоверие.
Едва успяваш да сдържиш туптенето
и яростния укор на сърцето си,
а аз се питам как да спра кървенето
на птиците пропаднали в небето ти.
Изгубих се в затвора на душата ти
докато си ме мислил за видение.
Днес целият ти свят е в отпечатъци
от моите безсънни вдъхновения.
Но ако трябва да избирам пак живота си
ще го кръстосам с твоя въпреки съдбата,
защото ми е инжектирано под кожата
да те обичам и след края на земята.

Няма коментари:

Публикуване на коментар