Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

понеделник, 20 януари 2014 г.

Слънчеви ветрове


От другата страна на тишината
препуска стадо сребърни коне
и всяка вечер щом заспи земята
те спират бяг край малко езерце.
Но тази нощ задуха странен вятър
и езерото стана на море.
Конете се препъваха от жажда,
а вятърът безмилостно подде:
- Дарете ми най-здравата кобила,
с най-огнената грива и душа.
Харесал съм си слънчевата щерка,
ала не мога да я доведа.
От месеци по нея боледувам,
но знаете, че моето сърце
е леден къс. Живота ще ми струва
кача ли се на Седмото небе.
Конете се разцвилиха тревожно-
как своите любими да спасят.
Една кобила вдигна поглед важно,
а стадото с тъга и стори път.
Но щом я зърна, вятърът изтръпна-
в очите и се гонеха слънца.
Кобилата смирено го погледна
и тихо на ухото му запя:
- Аз бях готова да изгубя облик,
да стана вятър за да бъда с теб,
а ти от страховете си оплетен
превърна всичко във море от лед.
Навярно досега не си обичал.
Не знаеш как въздейства Любовта.
Тя влиза в теб и преобръща всичко
и нямаш нищо, но си пълен с топлина.
Тогава от очите ветровити
закапаха снежинки и звезди.
Полепнаха по огнената грива
на смелата кобила. И след миг
до вятъра стоеше ярко слънце,
а после цялата вселена засия,
защото двамата горещо се прегърнаха
и се понесоха над спящата земя.
След време се разходих пак нататък
до езерото с дивите коне
и край една поляна зърнах чуден надпис:
Домът на слънчевите ветрове!

Няма коментари:

Публикуване на коментар