Слънчеви ветрове

От другата страна на тишината
препуска стадо сребърни коне
и всяка вечер щом заспи земята
те спират бяг край малко езерце.
Но тази нощ задуха странен вятър
и езерото стана на море.
Конете се препъваха от жажда,
а вятърът безмилостно подде:
- Дарете ми най-здравата кобила,
с най-огнената грива и душа.
Харесал съм си слънчевата щерка,
ала не мога да я доведа.
От месеци по нея боледувам,
но знаете, че моето сърце
е леден къс. Живота ще ми струва
кача ли се на Седмото небе.
Конете се разцвилиха тревожно-
как своите любими да спасят.
Една кобила вдигна поглед важно,
а стадото с тъга и стори път.
Но щом я зърна, вятърът изтръпна-
в очите и се гонеха слънца.
Кобилата смирено го погледна
и тихо на ухото му запя:
- Аз бях готова да изгубя облик,
да стана вятър за да бъда с теб,
а ти от страховете си оплетен
превърна всичко във море от лед.
Навярно досега не си обичал.
Не знаеш как въздейства Любовта.
Тя влиза в теб и преобръща всичко
и нямаш нищо, но си пълен с топлина.
Тогава от очите ветровити
закапаха снежинки и звезди.
Полепнаха по огнената грива
на смелата кобила. И след миг
до вятъра стоеше ярко слънце,
а после цялата вселена засия,
защото двамата горещо се прегърнаха
и се понесоха над спящата земя.
След време се разходих пак нататък
до езерото с дивите коне
и край една поляна зърнах чуден надпис:
Домът на слънчевите ветрове!