Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

събота, 4 януари 2014 г.

Кристална врата



Ако тази кристална врата
води в твоята тайна градина,
ще превърна сълзите в роса-
всичко мръсно от мен да отмият,
за да вляза с искряща душа
сред лехите цъфтящи от нежност.
Боже, толкова мисли-цветя
само с много любов се отглеждат.
Не откъсвай за мен ни една,
нека своя живот да живеят,
аз ще вдъхна от тях свобода
и в сърцето си ще я засея.
Някой ден уморен от света
ще поискаш пак тук да се скриеш.
Зад онази кристална врата
своя смисъл (и мен) ще откриеш!

Няма коментари:

Публикуване на коментар