ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Давам усмивка за песен

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

вторник, 25 август 2009 г.

Давам усмивка за песен

Пак забрави какво е усмивка.
Тази роля премного ти взе.
В две очи непознати се взирам
и откривам там тъжно дете,
на което светът му е тесен
щом достигне заветна мечта,
но утеха намира пак в песен -
светъл лъч, пътеводна звезда...
Ако знаеш в такива моменти
с колко нежност изпълваш мига,
как ми идва от вътре до тебе
окрилена и аз да вървя
и разперила своите рими
над реалност от сивкав панел -
да обичам не само на думи
(светлина да съм в тъмен тунел).
Виж, реших да ти пратя усмивка,
ей така,без причина, в куплет.
Ако днес ти е липсвала обич
усмихни се на някой до теб
и ще блеснат от радост очите,
ще забрави сърцето студа.
Който сее надежда със песни,
жъне много любов – не тъга.