Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

неделя, 6 септември 2009 г.

Из "Декамерон на Лилит"-декада шеста

Днес погребах последното си желание



Изгубих всички битки преждевременно,

когато ти поиска тишина.

Вглъбих се в себе си,

погребах тайно времето

и просто чаках...,чаках да умра.

Поисках гръм върху ми да изсипе

от болка разлютеното небе.

Задрасках с черни сажди всички истини,

които някога открихме двама с теб.

Обърнах цялата вселена наобратно,

земята спря от страх да се върти,

при извора се върнаха реките,

а слънцето угасна.Сто звезди

умряха без опашките им бледи

в небето да оставят ни следа.

И в този ли живот сме закъснели

за чаканата среща с любовта???

Изгубих те преди да те намеря

и нямам сили даже да крещя.

От битки с глупав край съм уморена,

а днес погребвам сто и първата звезда...

Няма коментари:

Публикуване на коментар