Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

четвъртък, 3 септември 2009 г.

Из "Декамерон на Лилит"- декада V

Захапе ли те болката...не пуска
Не ще ме видиш да склоня глава
пред твоята жестока неприязън.
По-горда от душата на жена
едва ли има в този свят.Нахалос
ще идат всички клопки от лъжи,
които ми залагаше с две думи:
"Обичам те"- ех,колко ти личи,
че сам не вярваш в своите заблуди.
Студена съм-не ще ме разтопиш.
Високомерието е онази моя кожа,
която ще забие в теб зъби
по остри от хиляда златни ножа.
Ще те накарам да се мразиш за това,
че си поискал съкрушена да ме видиш.
Не аз,а ти ще лазиш във прахта
и в спомени тъгата си ще давиш.
Не ще ме видиш с`сведени очи-
разкаяна,смутена ,победена.
Като змия в шубраците душата ми мълчи,
настъпиш ли я- в Ада ще те взема.

Няма коментари:

Публикуване на коментар