ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Кралица на Дъжда

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

събота, 12 септември 2009 г.

Кралица на Дъжда

Тя & Innocence

Аз не исках никак да съм дъжд,
но небето днес забрави да попита,
замери ме с два облака във гръб
и цяла над града си се изсипах...

Дърветата улавяха с листа
разпръснатата мен във водни капки.
И аз валях, неистово валях
с последните сълзи на лятото.

Търкулвах се в зелената трева
и бързах към съседната канавка,
където на душата ми-река
и беше някак...нечовешки тясно...

Изгубвах себе си. Превръщах се в порой.
Заливах миналото си. И тебе.
Земята само обещаваше покой
и пиеше от мен със жадни шепи.

Кралица на Дъжда-така ми каза
преди да те удавя в любовта си.
Преди да ме изпият страховете ти
попих в горещата прегръдка на дъха ти.

А аз не исках никак да съм дъжд...
Но явно не умеех да съм друго.
И днес валя в очите ти на мъж,
със който сме обречени да се загубим.