Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

събота, 12 септември 2009 г.

Предопределеност




Твърдиш, че има път, но не съдба.
Животът ти - разчетен и планиран
избягва всички мисли за ръба
по който често ще ме видиш да жонглирам
с идеите и чувствата... с мечти,
със острите ножове на копнежа...
Така те плаша. Странна съм,нали?!
По мъжки твърда, но със теб до болка нежна.
Привличам те, защото съм мъгла-
дълбока, тайнствена...
далеч не съм прозрачна.
Надникнеш ли в душата ми сега,
ще осъзнаеш, че дори когато плача
оставам силна. Може да боли,
но искам да пречупя всичко в тебе,
защото криеш своите сълзи,
понеже мислиш, че за мъж са адски вредни.
Желая да докосна твоя свят
с крилете пеперудени на хаоса
и всичките ти страхове да претопя
в космическата бездна на желанията,
а после вън от всякакъв контрол
на атоми любов да се разпаднеш,
защото аз съм твоята съдба
и крайно време е...
ти просто да повярваш!!!

Няма коментари:

Публикуване на коментар