Предопределеност

Твърдиш, че има път, но не съдба.
Животът ти - разчетен и планиран
избягва всички мисли за ръба
по който често ще ме видиш да жонглирам
с идеите и чувствата... с мечти,
със острите ножове на копнежа...
Така те плаша. Странна съм,нали?!
По мъжки твърда, но със теб до болка нежна.
Привличам те, защото съм мъгла-
дълбока, тайнствена...
далеч не съм прозрачна.
Надникнеш ли в душата ми сега,
ще осъзнаеш, че дори когато плача
оставам силна. Може да боли,
но искам да пречупя всичко в тебе,
защото криеш своите сълзи,
понеже мислиш, че за мъж са адски вредни.
Желая да докосна твоя свят
с крилете пеперудени на хаоса
и всичките ти страхове да претопя
в космическата бездна на желанията,
а после вън от всякакъв контрол
на атоми любов да се разпаднеш,
защото аз съм твоята съдба
и крайно време е...
ти просто да повярваш!!!