ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Предопределеност

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

събота, 12 септември 2009 г.

Предопределеност

Твърдиш, че има път, но не съдба.
Животът ти - разчетен и планиран
избягва всички мисли за ръба
по който често ще ме видиш да жонглирам
с идеите и чувствата... с мечти,
със острите ножове на копнежа...
Така те плаша. Странна съм,нали?!
По мъжки твърда, но със теб до болка нежна.
Привличам те, защото съм мъгла-
дълбока, тайнствена...
далеч не съм прозрачна.
Надникнеш ли в душата ми сега,
ще осъзнаеш, че дори когато плача
оставам силна. Може да боли,
но искам да пречупя всичко в тебе,
защото криеш своите сълзи,
понеже мислиш, че за мъж са адски вредни.
Желая да докосна твоя свят
с крилете пеперудени на хаоса
и всичките ти страхове да претопя
в космическата бездна на желанията,
а после вън от всякакъв контрол
на атоми любов да се разпаднеш,
защото аз съм твоята съдба
и крайно време е...
ти просто да повярваш!!!