ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Ангел и Дявол (искрено и лично)

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

неделя, 6 септември 2009 г.

Ангел и Дявол (искрено и лично)

Ангел: Грубостта е несъзнателна
Дявол: Ха-ха ,той си е такъв
Ангел: Той се пази от тъгата си
Дявол: Не е вярно иска кръв
Ангел: Просто крие любовта си
Дявол: Лъже,не изпитва той любов
Ангел:Не-е-е,не е предател
Дявол: Не е...- в някой друг живот!
Ангел: Аз такъв си го обичам
Дявол:Хубаво,но знай,че той е мой
Ангел:Аз не съм му безразлична
Дявол: Значи влизаш с мене в бой
Ангел:Не бъди такъв безумец
Дявол:Размени го за крила
Ангел:Бели или черни са ти нужни
Дявол:Все едно!Да мога да летя.
Ангел:Ето моите.Вземи ги!
Дявол:Дръж,това е негова душа.
Дявол: Вече няма да те видя
Ангел:Ще... ,защото ангел си сега....