Слънце в очите

Gentiana & Innocence

Погледни този изгрев над нас-
Кой ли слънцето всеки ден буди?
Как за миг сгрява то-не за час
и рисува в очи изумруди?...

Светлоока зора, русокоса,
тя на пръсти минава край нас
и усмихнато утрото носи,
за да звънне копнеж с тънък глас.

Ти стоиш със протегнати длани,
капки злато събираш смутен,
после нежно в косите ги вплиташ,
вместо спомен, че бил си до мен.

Аз се будя с усмивка смутена,
смътно чувство на радост трепти
и когато ми стане студено,
знам, че пак ще ме стоплиш, нали?

Ще докосна дъха ти с дъха си.
От небето най –синия къс
ще откъсна и нежно със слънце,
ще ти драсна искра за из път.

Ти върви, чака делникът прашен
да изминеш най- дългия път.
И когато нощта дойде скришом,
тез очи тук до мен да заспят.