ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Слънце в очите

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

събота, 12 септември 2009 г.

Слънце в очите

Gentiana & Innocence

Погледни този изгрев над нас-
Кой ли слънцето всеки ден буди?
Как за миг сгрява то-не за час
и рисува в очи изумруди?...

Светлоока зора, русокоса,
тя на пръсти минава край нас
и усмихнато утрото носи,
за да звънне копнеж с тънък глас.

Ти стоиш със протегнати длани,
капки злато събираш смутен,
после нежно в косите ги вплиташ,
вместо спомен, че бил си до мен.

Аз се будя с усмивка смутена,
смътно чувство на радост трепти
и когато ми стане студено,
знам, че пак ще ме стоплиш, нали?

Ще докосна дъха ти с дъха си.
От небето най –синия къс
ще откъсна и нежно със слънце,
ще ти драсна искра за из път.

Ти върви, чака делникът прашен
да изминеш най- дългия път.
И когато нощта дойде скришом,
тез очи тук до мен да заспят.