Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

вторник, 8 септември 2009 г.

За Любовта и Гастрономията

Ти не знаеш, но аз те сънувам
вече няколко века подред.
Ти си болест, която лекувам
с два-три стиха и бял сладолед.
Любовта ми е адски наднормена,
но за мен даже грам не тежи.
Обожава кокос и ванилия
във фунийка от шоко мечти.
Ти не знаеш, но аз те целувам
всяка сутрин почти до несвяст,
вярно малко наум, но си струва
щом е сладко във мен всеки час.
Е, разбра вече - нямам засищане.
Вечно хрускам по някой куплет...
Пристрастена съм, май, към обичане,
към поезия и... към теб!!!

2 коментара:

  1. Много красиво написано и доста вкусно приготвено:)
    Поздравления за стиха!

    ОтговорИзтриване