ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

четвъртък, 17 септември 2009 г.

ЛИСТОПАД ОТ НЕЖНОСТ

ИЗ "Декамерон на Лилит"-декада седма

Залязва миналото,
а в душата ти
се ражда
една безкрайно
нежна светлина.
Септември пак рисува
листопади
със лек нюанс
на облачна тъга.
Текат поточета
разсънени надежди.
Кристалче вяра
между мислите блести.
Една любов
след сто години те намери
и обещава този път да не боли.
Сърца от злато
пред очите ти се гонят
и всяко носи
половинка от небе
и всяко вярва,
че животът му е полет,
за който хората
ще пишат векове.
Дори в стиха ти днес
задъхано подскачат
любовни рими
и въздиша есента.
Една ръка докосва твоята
във здрача...
И лумва огън.
Боже,колко КРАСОТА!