-->
Аз знам, какво е да живееш в дом,
където мечтите са застреляни от упор.
Знам какво е да виждаш
как кръвта им се превръща в мастило,
с което болката се самопреживява.
Когато всеки миг е миг на яростно очакване,
а някъде дълбоко в теб надеждата
завива мъртвите тела на разни истини,
един измислен полубог кове поезия.
Пироните му се забиват безпощадно
в сърцето на оставащото време...
...Докато хората цедят от дните гняв
и с мухлясала вина наум преглъщат,
а виното пак киселее от сълзите им,
той - твоят полубог, уби страха ти
орисвайки те с думи да залъгваш
тъжните очи на вечно гладните,
(а после да отпиваш глътки щастие
от Граала на великите потомци)...
Той - твоят полубог,
зарови миналото ти
сред цветните фонтани от петунии
и днес е тук, за да ти каже неизбежното,
че е разнищил тайната на твоето безсмъртие –
една луна, която всяка нощ изгрява
и пълни с хиляди светулки тъмнината ти,
а те остават залепени върху листа...
И светят... светят... светят...
... До (без) края си...
Разказвайки на всички за душата ти!
Няма коментари:
Публикуване на коментар