Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

неделя, 6 юни 2010 г.

Дом за светулки



-->
Дом за светулки

Аз знам, какво е да живееш в дом,
където мечтите са застреляни от упор.
Знам какво е да виждаш
как кръвта им се превръща в мастило,
с което болката се самопреживява.
Когато всеки миг е миг на яростно очакване,
а някъде дълбоко в теб надеждата
завива мъртвите тела на разни истини,
един измислен полубог кове поезия.
Пироните му се забиват безпощадно
в сърцето на оставащото време...
...Докато хората цедят от дните гняв
и с мухлясала вина наум преглъщат,
а виното пак киселее от сълзите им,
той - твоят полубог, уби страха ти
орисвайки те с думи да залъгваш
тъжните очи на вечно гладните,
(а после да отпиваш глътки щастие
от Граала на великите потомци)...
Той - твоят полубог,
зарови миналото ти
сред цветните фонтани от петунии
и днес е тук, за да ти каже неизбежното,
че е разнищил тайната на твоето безсмъртие –
една луна, която всяка нощ изгрява
и пълни с хиляди светулки тъмнината ти,
а те остават залепени върху листа...
И светят... светят... светят...
... До (без) края си...
Разказвайки на всички за душата ти!

Няма коментари:

Публикуване на коментар