Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

четвъртък, 17 юни 2010 г.

Познаеш ли твореца

на Елена Петрова

Изкуството е някаква магия.

Човек полита в други светове

и всеки миг живота преоткрива

докосвайки сърцата със сърце.

Захвърляйки душата си по хората,

творецът сее истините с плам,

защото знае - щом приключи с ролята,

остава сам за равносметка в своя храм.

И ако в някого успял е да пробуди

надежда, вяра, вдъхновение, любов,

тогава всички трудни роли са си стрували,

тогава струвал си е целият живот.

Творците са особен тип човеци-

изчезващ вид от тази плачеща земя,

затуй познаете ли в някого твореца

върнете огънчето, дето той ви завеща.

П.П. Едно изречение от интервю на актрисата Елена Петрова(поредният и непоследен Скорпион от когото съм очарована, без да имам личен контакт), провокира този стих , за това го посвещавам на нея и на всички творци,които ще се разпознаят тук.

Връщам ви огънчето и БЛАГОДАРЯ !

4 коментара:

  1. "тогава всички роли са си стрували..."!!!
    Ти носиш огънчето в себе си, нека винаги да е така!

    ОтговорИзтриване
  2. Ще бъде,докато намирам хора като теб, на които да го връщам :).

    ОтговорИзтриване
  3. А мен ме грабна с истината:
    "...щом приключи с ролята,

    остава сам за равносметка в своя храм"

    Ние сме сами, но не всеки е самотник там, в своя храм!
    Очарована съм от този блог!
    :)

    ОтговорИзтриване
  4. DSdiva , аз съм очарована от присъствието ти! Благодаря и си добре дошла винаги . А забравих - взе си огънчето, нали ?! :)

    ОтговорИзтриване