http://vbox7.com/play:9d2cab17
Кажи коя си? Кажи!
И как успя
да преобърнеш
дните ми?
Кажи коя си? Кажи!
Защо сърцето ми
така заби ?
Не си отивай! Недей!
Не вярвам,че си просто сън,
измамен сън!
Не си отивай! Не сега!
Душата ми сама те разпозна.
Не ме е страх да скоча в твоя свят!
Нали това поисках някога.
Не ми се бяга,Любов – не сега!
Не си отивай! Недей!
Не вярвам,че си просто сън,
измамен сън!
Не си отивай! Не сега!
Душата ми сама те разпозна.
Не си отивай! Недей!
От стъпките ти
ще останат
рани в мен.
Не си отивай! Не сега!
Завинаги на теб принадлежа!
Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...
Няма коментари:
Публикуване на коментар