Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

неделя, 13 юни 2010 г.

На баба

Бях на шест или седем години
с две опашки, с пола на цветя
и се смеех отново във скута ти
на една много смешна шега.
Все разказваше как някой принц
от коляното ти ще ме вземе...
Кой да знае, че принцове няма,
а и време... Проклетото време!
Бабче, още те нося във мен.
Няма нищо,че днес си далече.
Обичта ми със дните расте
и е моята тайна пътечка
към онези прекрасни места
дето някога ти ми показа.
Щом застигнат ме дни на тъга
си припомням - човек не залязва,
ако има къде да гори
светлината от примера негов.
Ти гориш..., още в мене гориш
и ме правиш добра и потребна.
Днес на двайсет и девет почти
пак съм твоето малко юначе.
Твоят поглед във моя блести
и те помня с любов без да плача...

2 коментара:

  1. Хубаво е, че можеш да помниш без да плачеш-на мен ми трябваше много време, докато усвоя това.
    Бабите са особени създания...Излъчват обич и мъдрост и са винаги насреща и винаги готови да те разберат :)
    А Времето...то никога не стига да бъдеш с някого и да му кажеш всичко, което искаш...Хубавото е, че този, който те обича, може да чете в сърцето ти и няма нужда от думи, той просто знае...
    Прегръщам те :) Хубаво лято ти желая!

    ОтговорИзтриване
  2. Ако трябва да бъда съвсем честна ,мила ми Лара,поплаквам си, но не със съжаление и яд(както често ми се е случвало) , а с някакво умиление и облекчение, защото осъзнавам, че тези хора ще си отидат едва когато си тръгна и аз :))). Подължавам да им говоря,да ги обичам,да се съветвам с тях.Продължавам да ги откривам в усмивката на деня,в песните на птиците,в жуженето на пчелите.Даже скоро мислейки за баща ми,една светулка се залепи на мрежата ми и ако разбирах от светлинни сигнали щеше да се получи голям диалог :)...
    Благодаря за прегръдката и пожеланието- имах нужда.
    Нека е светло в душата ти и много вълшебства да завалят над красивия ти свят.Връщам ти прегръдката и БЛАГОДАРЯ !

    ОтговорИзтриване