Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

неделя, 20 юни 2010 г.

Неделя в рими ( Гео и аз в акция : ) )

Нищо човешко не ми е чуждо


Човек съм, ала някак нечовешки

в душата ми страхът дълбае ями.

Препъвам се в едни и същи грешки,

в едни и същи хора и провали.

Вратите са си все така затворени

(които искам да ми се отворят).

Отворените блъскам. Начумерени

обръщат гръб сърца. Не ми говорят.


И уж добрите намерения, като шамари

в света ми пак оставят отпечатък.

Погребвам себе си под мъртви идеали,

а болката крещи : Предай нататк!


Наливам се. Със спомени. И вино.

Сангрия черна. С вкус на отлежало.

Подръпва Гордостта ми струна. Фино.

Цигулката е нежното ми тяло.


Човек съм и типично по човешки

решавам всичко с мисълта за бягство,

докато любовта не ме настигне

и не постави страховете ми на тясно!



Зима през юни


Защо си мислиш,че не виждам

какво се случва вътре в теб?

Хиляда думи в мен напират,

ала сега е твоят ред...


Ще ми мълчиш, а те ще съскат-

отровни змии, премълчани.

Проливен дъжд в кръвта ни бръска

и не зарастват стари рани.


Умората хрипти до тебе,

сълзи в очите ти напират,

но гордостта ти до последно

със чувствата се дуелира.


Ще ме отминеш (знам, жесток си,

но пак прощавам. И проклинам).

Каквото набеляза в срок е...

А мен в сърцето ми е зима.



Въглен от клада по вещерска доба


Улови сянката ми

и я заключи в сърцето си.

Сега ще бъда

тиха агония.

Ще горя в теб

с дни и месеци.

Ще бъда твоята

кръв отровена.


Прокълнати вещици-

мислите ми-нечистите,

душата ти ще я стриват

и ще варят отвари.

Крак от жаба

и сълзи на вятър...

Така се прави

магията стара.


Намериш ли пътя

към обичта ми

ще разтуриш всички

злини и проклятия.

Имаш ли силата

да се пребориш

за мен и теб,

за глътка щастие?


Или пак ще разплиташ

косите на горестта ми,

ще галиш болката,

а тя ще плаче

и ще се давя в сълзите и,

а ти ще се смееш.

Знаеш ли колко бавно

дните се влачат?!


Знаеш ли как

залинява времето

и в капан уловени

сънищата ми тлеят?!

Всяка мисъл за теб

е едно падение,

а очите ми отдавна

да зълзят не умеят...


Но ти недей.

Не изтлявай във тъмното.

Дамгосвай душата ми,

да гори до червено.

Обич - омраза

ще се вплитат до съмнало.

Какво да се прави –

за теб съм родена.

2 коментара:

  1. И друг съм казвала, че сте ми любимки вие двете :)
    Страхотно сте се развихрили, четох ви с удоволствие и се опитах да позная коя какво от стиховете е написала :)

    ОтговорИзтриване
  2. Напоследък най-често повтаряното ми изречение ,е че комбинацията Скорпион-Близнак е езключително резултатна, плодотворна и неповторима :))).С Гео римите просто се леят и няма как да е друго - тя цялата е поезия!Аз просто я следвам :)

    ОтговорИзтриване