ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Всичко с времето си

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

сряда, 16 юни 2010 г.

Всичко с времето си

Не ме захвърляй в тъмното !
О, Хамлете !
Въпросите отдавна
са изчерпани.
Какво, че има
нещо гнило в Дания,
във отговорите,
в живота
и в човеците ?!
Отрова ли ?
Прощавай !
Резистентна съм.
В кръвта ми има
антидот –
против бездушие.
Не ми харесва
ролята на жертвата,
макар добре
да я играя.
Тихо !Слушай ме !
Днес аз съм повече
от бедната Офелия.
Не ще ме сринат
ни интриги,
ни предателства.
Духът ми броди
в този свят
хилядолетия.
Не са ми нужни
разни тези- доказателства,
защото вече си избрах.
Избрах :ДА БЪДА !
Дори когато
нямам нищо общо с` себе си.
Дали е правилният път
или заблуда?
Ще разбера.
Но всяко нещо
с времето си !