ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: На Долната земя

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

сряда, 23 юни 2010 г.

На Долната земя

Не идвай с мен.
Изчезват цветовете.
Вратата е заключена.
Не чакай!
Звездите са угаснали планети.
Единствен обитател
днес е мракът.
Не знам коя съм!
Тук не никнат думи.
Реките са замръзнали.
Не плача!
"Изгубена...
Изгубена...
Изгубена... "-
шепти мъглата злобно
и ме сграбчва.
Изгубена - повтарям като ехо
и в гърлото ми дращи
дива болка.
Презирам се,
а всъщност е човешко,
да слезнеш в Долната земя,
дори за малко.
Да провериш,
дали дъната
са си същите,
да ги почистиш
от излишното затлачване
и чак тогава
да помислиш
за завръщане...

Нима си тук?
Нима все още ме очакваш?