Из" Дневниците на един вятър" 6 - Метаморфози

Усмихвам се! На себе си... На щуротиите, които върша. На поводите, които си измислям, за да... се усмихна. Някой тананика в сърцето ми. Нещо някъде се ражда и по някаква причина, чувствам това раждане. Виждам се някак отстрани. Душата ми е гола и свети. Тук има още много души като моята... Различните им светлини се докосват - в началото плахо и любопитно, после уверено и изучаващо. Пространството се изпълва с мисли - красиви и уханни като току-що разпукали се рози. Светлините се сливат и усещам как общата им енергия променя кодовете на Съдбата. Вече не съм човек... Чувствам се капка във внезапно бликналият пред очите ми извор. Усещам сливането си с другите капки и знам, че една част от мен се е превърнала във вода. Мога да приемам всякакви форми и да преодолявам всякакви препятствия. Слънцето се оглежда в огледалната ми повърхност и цялата блестя, като че покрита с хиляди диамантчета. Уморени странници утоляват жаждата си отпивайки от мен. Докосвам устните им, разливам се в душите им и всяка клетка в тях започва да свети по друг начин. Умората си отива и на лицата им засияват най-красивите усмивки, които някога съм виждала.Става ми леко, толкова леко, че от водна капка се превръщам в балонче с въздух. Издигам се нагоре, нагоре където има хиляди балончета като мен. Едно неочаквано "пук" слива моя въздух с този на останалите и докато се усетя съм се превърнала във вятър. Див, неуловим и всепроникващ. Светлината не ме заслепява. Тъмнината не ме отчайва. Имам способността да разсейвам облаците между тях и тогава се появява онази тъкна средна линия, която ги разделя и събира едновременно.Там светлината и тъмнината са едно неделимо цяло. Също като мен и останалите балончета, също като мен и останалите водни капки, също като моята и хилядите други светещи души...
Също като Вятъра и Човека!!!