Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

четвъртък, 26 август 2010 г.

Из" Дневниците на един вятър" 6 - Метаморфози

Усмихвам се! На себе си... На щуротиите, които върша. На поводите, които си измислям, за да... се усмихна. Някой тананика в сърцето ми. Нещо някъде се ражда и по някаква причина, чувствам това раждане. Виждам се някак отстрани. Душата ми е гола и свети. Тук има още много души като моята... Различните им светлини се докосват - в началото плахо и любопитно, после уверено и изучаващо. Пространството се изпълва с мисли - красиви и уханни като току-що разпукали се рози. Светлините се сливат и усещам как общата им енергия променя кодовете на Съдбата. Вече не съм човек... Чувствам се капка във внезапно бликналият пред очите ми извор. Усещам сливането си с другите капки и знам, че една част от мен се е превърнала във вода. Мога да приемам всякакви форми и да преодолявам всякакви препятствия. Слънцето се оглежда в огледалната ми повърхност и цялата блестя, като че покрита с хиляди диамантчета. Уморени странници утоляват жаждата си отпивайки от мен. Докосвам устните им, разливам се в душите им и всяка клетка в тях започва да свети по друг начин. Умората си отива и на лицата им засияват най-красивите усмивки, които някога съм виждала.Става ми леко, толкова леко, че от водна капка се превръщам в балонче с въздух. Издигам се нагоре, нагоре където има хиляди балончета като мен. Едно неочаквано "пук" слива моя въздух с този на останалите и докато се усетя съм се превърнала във вятър. Див, неуловим и всепроникващ. Светлината не ме заслепява. Тъмнината не ме отчайва. Имам способността да разсейвам облаците между тях и тогава се появява онази тъкна средна линия, която ги разделя и събира едновременно.Там светлината и тъмнината са едно неделимо цяло. Също като мен и останалите балончета, също като мен и останалите водни капки, също като моята и хилядите други светещи души...
Също като Вятъра и Човека!!!

1 коментар:

  1. Тук идва въпросът за избор между действителност и реалност.
    В собствената си действителност можем да достигнем до връх, но ще останем затворени.
    В реалността е необходимо да се откажем напълно от всички действителности и най-вече от себе си, за да познаем това, което Е.

    ОтговорИзтриване