ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Болестта не пита

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

сряда, 25 август 2010 г.

Болестта не пита

"Когато човек е здрав не мисли за надвисналата над него болест"- тибетска поговорка

Тя идва внезапно
с писък свиреп
и срива света до основи.
До вчера си бил
стопроцентов човек,
а днес си зависим и болен.
Сковава дъха ти
с гнева си суров.
Сърцето ти в клетка затваря.
Мечти омъртвени
пред тебе лежат
и сякаш за миг остаряваш.
Това е то- болест-
борба на духа
с грешното, жертвено тяло.
Или те калява и дава крила
или в своя Ад те изгаря.
Не знае компромис,
не чувства вина.
Минава през теб вездесъща.
От ляво до нея
пристъпва смърртта.
Животът напрегнат преглъща.
Войната е лична
и в нея си сам.
Човек щом е здрав не разбира
какво е да няма ни Господ, ни храм
когато в теб нещо умира.
Смирение.Вяра. Надежда. Любов.
Единствено те ти остават.
Тя просто изисква от теб друг живот.
Не ще я пребориш със стария...