Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

понеделник, 16 август 2010 г.

Понякога плесницата е раждане



Раздаде ме, Живот.

Раздаде ме на хората.

Късове от мен разнася вятърът.

Шепот на сълзи.

Стене пак умората.

Самотата ли е пристанът ми чакан?

Чуждата любов,

чуждите мечти,

също като мои преживявах.

Всяка втора нощ

чуждите беди

в празната си стая приютявах.

Ала ако знам,

че в подобен ад

няколко живота ще изкупя,

няма да се дам.

Няма да се дам!

Ето ти и другата ми буза.


Публикувано от в

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)