ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Не дай си боже дявол със сърце

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

вторник, 24 август 2010 г.

Не дай си боже дявол със сърце

Ех, дяволът без работа стои.
Набута ми това сърце в гърдите,
та ща не ща ме стяга и боли
защото няма да живеело с орлите
и време нямало за глупави кавги.
Не можело току-така да съди,
а бесните вампири отстрани
ехидно точат острите си зъби.
Пък аз си страдам - за войните по света,
за бедните, бездомните, за всичко.
Премислям всяка стъпка по ръба.
Не дай си Боже да усетя, че залитам-
обръщам целия си гняв с лице към мен
и се разкъсвам с разни стихо-самоделки.
На кой му дреме за един безличен ден-
на онзи чичка или ей на тези лелки,
които мерят своето щастие с пари
и рядко виждат по далече от носа си.
Ех, дяволът без работа стои-
ще пукне, милият, ако сърцето ми поноси.