Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

петък, 20 август 2010 г.

Петъчни главоблъсканици

Колко дълбоко в себе си трябва да сляза и защо? Какъв е смисълът? Винаги има и друг начин човек да се опознае, например като забрави онова, което е научил и започне всичко отначало.Тресавищата в душата си мога да превърна в нещо прекрасно, не ако непрекъснато тъпча в калта им с някаква сляпа вяра, че мога да ги облагородя. Единственият начин да се справя с тях е просто да повярвам, че не съществуват. И те наистина не съществуват. Всичко е илюзия. Светлината. Тъмнината. Болката. Щастието. Доброто. Лошото...
Всичко е някаква странна игра на отблясъци, която приключва в момента, в който забравиш. Просто изтриваш заучените представи и програми в мозъка си и нещата добиват онази простота и яснота, която ти позволява не просто да бъдеш част от илюзията, а неин създател. Когато осъзнах този факт с цялото си същество едно изречение прокънтя в душата ми : "Искам да създам от живота си най-красивата приказка, която някой, някога е писал!!!". Звучи като пълна утопия, но винаги ми дава нужния заряд. Дори и когато трябва да се изправя срещу себе си. Имам толкова много за забравяне, а е толкова трудно. Емоционалната вкопченост в хора, ситуации, в самия живот е най-коварният враг на промяната. Но съм успявала да го надвия и ще продължавам да успявам, защото това е единственият начин да осъществя най-съкровеното си желание. Нека звучи инфантилно и нереално, нека е смешно и глупаво в очите на материалистите и прагматиците. Скептицизмът и студенината само могат да ме надъхат още повече. Искам след себе си да оставям усмивки и аромат на свобода. Не ми е необходимо хората да ме помнят или да бъдат зависими от мен, нужно ми е само да повярват, че красивото отражение в очите ми са били те самите, че е възможно да направят чудеса със себе си и другите...стига да си го позволят...
Искам да забравя..., да забравя съмнението и да превърна живота си в най-красивата приказка, която някой, някога е писал! И ще успея!!!.. :)

4 коментара:

  1. Всъщност, няма участиници и създатели в илюзията, а само несъзнаване и съзнаване на създаването и.
    Но и двете водят единствено до потъване в нея, особено второто...

    ОтговорИзтриване
  2. Може би е така... Но съзнавайки- ти имаш избор дали и до къде да потънеш в илюзията, и отговор защо го правиш...
    Благодаря ти за присъствието :)

    ОтговорИзтриване
  3. А аз просто искам да създам живота извън приказките така че хората да са по добре, наричат го също утопия, но това е малкото което ми дава сили понякога, да вярвам в нещо въобще, просто в хората

    ОтговорИзтриване
  4. Твое право е да имаш съкровени желания и да търсиш път да ги реализираш, независимо дали ще те разберат или не. А що се отнася за останалите-за да са добре,хората, трябва сами да осъзнаят, че нещо не и е наред и също като теб да вземат решение да променят нещата, започвайки от себе си. Можем да влияем върху останалия свят, но следвайки принципа: Душа-душа да не поробва и дух-дух да не подвежда.
    В противен случай със страшна сила ще се разбием в стената, която хората несъзнателно издигат за да се защитят(както ти се е случвало и на теб, и на мен, и на много други поели по собствени пътища в живота си).
    Успех по пътя ти и не спирай да вярваш!

    ОтговорИзтриване