ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Какво е щастието???

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

четвъртък, 2 април 2009 г.

Какво е щастието???

Съзнанието ми е късче пергамент,
стаило вярата и мъдростта на друго време.
Дълбоко в мен кънти заветното:"Напред"!-
ни Бог,ни дявол този зов ще ми отнемат.
През писъка на слепия си страх,
с песен и надежда ще премина.
Понякога ще пея от тъга,
но във рефрените ще ме усещате щастлива,
защото всъщност нямам нужда от сълзи-
в сърцето нещо е написало:"Обичай!"
В душата някой ми е завещал едно :"Бъди!
Не се предавай!Продължавай!Дишай !Дишай!"
Съзнанието ми е късче пергамент
събрало тайнството свещено на живота,
изляло края и началото в рефрен,
където щастието е опитомената ми болка!