Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

петък, 17 април 2009 г.

Дъжд от въпроси

(Gentiana & Innocence)


Влизал ли си в стаята на самоубиец?

Знаеш ли какво е да чувстваш

последните му дихания

преди реалността да го разбие

в стената на собствените му желания

и да оглозга до кокал душата му?...

Оглеждал ли си се в кривите огледала

на недоносени мечти, с криле закърнели,

когато устните шепнат, а тишината

заключва думите зад метални каси,

за да царува безвремието и наглостта

да ти задава циничните си въпроси?

Мразил ли си се,защото не си ти,

а някакво хленчещо твое подобие

завързало мислите си за чужди очи,

изгубило и последната си капка хлъднокръвие ,

с ръцете протегнати за трохи-подаяния,

от които присяда и още по-безумно боли?...

Има мигове, в които забравяш кой си ти,

лутайки се по безкрайни пясъчни дюни

под оловно небе и море без игриви вълни.

Дъжд или сълзи носят горчивия дъх на юни,

когато лятото още е босо дете

и с капризни пръсти чупи играчка-сърце.

Има мигове ,в които ,отчаянието като потоп вали,

и или успяваш да се хванеш за сламка...,

или светът продължава някак си да се върти...,

но без теб.А всъщност ти е трябвало толкова малко-

една усмивка,която да те приюти в топлите си ръце...

и да преоблече душата ти -подгизнала от болка.

Няма коментари:

Публикуване на коментар