Дъжд от въпроси
(Gentiana & Innocence)
Влизал ли си в стаята на самоубиец?
Знаеш ли какво е да чувстваш
последните му дихания
преди реалността да го разбие
в стената на собствените му желания
и да оглозга до кокал душата му?...
Оглеждал ли си се в кривите огледала
на недоносени мечти, с криле закърнели,
когато устните шепнат, а тишината
заключва думите зад метални каси,
за да царува безвремието и наглостта
да ти задава циничните си въпроси?
Мразил ли си се,защото не си ти,
а някакво хленчещо твое подобие
завързало мислите си за чужди очи,
изгубило и последната си капка хлъднокръвие ,
с ръцете протегнати за трохи-подаяния,
от които присяда и още по-безумно боли?...
Има мигове, в които забравяш кой си ти,
лутайки се по безкрайни пясъчни дюни
под оловно небе и море без игриви вълни.
Дъжд или сълзи носят горчивия дъх на юни,
когато лятото още е босо дете
и с капризни пръсти чупи играчка-сърце.
Има мигове ,в които ,отчаянието като потоп вали,
и или успяваш да се хванеш за сламка...,
или светът продължава някак си да се върти...,
но без теб.А всъщност ти е трябвало толкова малко-
една усмивка,която да те приюти в топлите си ръце...
и да преоблече душата ти -подгизнала от болка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар