Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

петък, 17 април 2009 г.

СЕГА И ТУК




Видях залези!!!
Хиляда на брой...
Стичаха се по душата ми
на малки кървави вадички.
"Този път ,няма да оцелея"-си мислех...
"Ядец"-отвърна Вселената-
"ще живееш и още как.
Хиляди пъти по щастлива.
Няма да притежаваш,
но няма и да те имат:
Ще бъдеш залез-
параван за влюбени,
смелост за самоубийци-
вдъхновение за поети!!!....
Ще живееш и ще те има!
Мактуб!!!"
Хиляда и първият залез изгря
за да ми напомни:
Жива съм:СЕГА И ТУК!!!...

4 коментара:

  1. Едно е сигурно -ще има още над 4.5 милиарда изгреви... преди последния залез....;)

    ОтговорИзтриване
  2. От твоята уста...където трябва:).Благодаря за присъствието!

    ОтговорИзтриване
  3. Казват, че Бог давал на човек толкова болка, колкото може да понесе, а аз си мислех, че , навярно Той има голяма вяра в мен, мислех си, че няма да оцелея.Оцелях,макар и различна.Намирам частици от себе си в стиха ти, навярно затова ми харесва още повече.
    Светъл и усмихнат ден от мен! :)

    ОтговорИзтриване
  4. ...и аз оцелях...,но съм друга... и все още обичам онази част от мен,която се наложи да погреба...Може би,това е най-голямата човешка трагедия-привързаността към някого или към нещо,дори и към нас самите....Нищо не ни принадлежи...Ние принадлежим на Нищото!!!
    Благодаря ти Ружена за напомнянето,че не съм сама :)....

    ОтговорИзтриване