Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

петък, 17 април 2009 г.

Ела

Мислите ти разкъсват тишината
като разплакана цигулка.
Чувам те с душата си-
нота,толкова нежна и малка,
че мога да те побера в едно желание,
за да те осъществя,
преди ръждата на сълзите
да покрие живота ти с тъга.
Виж-аз още не съм се научила
да лекувам сърца
от разбити надежди.
И аз като теб-все още гоня
бялата лястовица на любовта
по пътеки от неизбежност
и скрити разочарования.
Знам какво значи да си сам!
Знам,но не се чувствам жалка.
Затова захвърли тези настроения
и ела...,
...ела да помечтаем заедно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар