ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Ела

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

петък, 17 април 2009 г.

Ела

Мислите ти разкъсват тишината
като разплакана цигулка.
Чувам те с душата си-
нота,толкова нежна и малка,
че мога да те побера в едно желание,
за да те осъществя,
преди ръждата на сълзите
да покрие живота ти с тъга.
Виж-аз още не съм се научила
да лекувам сърца
от разбити надежди.
И аз като теб-все още гоня
бялата лястовица на любовта
по пътеки от неизбежност
и скрити разочарования.
Знам какво значи да си сам!
Знам,но не се чувствам жалка.
Затова захвърли тези настроения
и ела...,
...ела да помечтаем заедно.