ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Любовта е в кръвта ми

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

петък, 17 април 2009 г.

Любовта е в кръвта ми

А бягаха годините лудешки.
В галоп препускаха щастливо-тъжни дни.
Хиляда бури разлюляваха сърцето,
напук неспряло още да тупти.
Изстръгваха се корени със болка.
Любови се откъсваха със вик
от моята душа.Не помня колко
илюзии реалността разби.
Болезнено се учех да живея
по някакви непоносими правила,
а вътре в себе си за свобода копнеех-
за всепоглъщаща,необозрима свобода...
И всичко беше толкова напразно-
сълзите,самотата и страха...
Да дишам,всъщност лесно се оказа.
А любовта?-Тя просто ми е във кръвта!