ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

петък, 17 април 2009 г.

Автотренинг

Да възпитаваш търпение,
когато мислите ти летят
със скоростта на светлината-
си е чисто предизвикателство
(или дяволско проклятие)....
...Да отблъснеш с любов,
когато злобно те нападат-
е трудно за разбиране понятие....
...Да стиснеш зъби,
да се спреш,да замълчиш,
да се предпазиш от отровата на думите,
когато вътре в теб гневът крещи-
е едновременно геройство и предателство!
Но ти го можеш!!!
Можеш го, нали-
езикът си отровен да прехапеш.
И даже вътре в теб да прокърви
на провокациите няма да се хванеш,
защото с думите освен да нараниш,
не ще постигнеш друго.Смисъл няма!
Преброй до десет и не спирай да мълчиш!
Видя ли?...Просто слухова измама...