ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Неизбежно е!

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

четвъртък, 2 април 2009 г.

Неизбежно е!

Неизбежно е -
колкото по-нагоре
се качваш,
толкова по-слаби
стават връзките
с очевидното.
Неизбежно е -
усещането за сила и самота,
което лъха
от поредния покорен връх!
Неизбежно е -
съмнението,
че във всяка една секунда,
можеш да се подхлъзнеш
в някоя пропаст,
независимо
от сигурното предчувствие,
че познаваш пътя
по който вървиш.
Неизбежно е -
някога да си крачил
по тая земя
и да не ти се прииска
да се върнеш отново тук.
Неизбежно е -
да не откриеш
част от себе си,
оглеждайки се
в очите на някой друг.
Неизбежно е....