ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Душа на призрак

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

четвъртък, 2 април 2009 г.

Душа на призрак

Защо да знаеш,
че съм сянката на призрак ,
завързала душата си на възел.
По кривите пътеки на идеализма
вървях със болката от не една разруха...
и знам,че твоята реалност ми е чужда.
Далечни са ми земните ти пориви,
но въпреки това, днес си ми нужен,
особено след този дъжд от спомени
и мирисът на пролет във косите ни,
и сладкото от ягоди по устните...
Защо поне веднъж не ме попита ,
какво е чувството
в съня ти да съм спусната....
...отгоре...някак
и безмълвно да участвам
в една история без край или начало,
на две души обречени на нямане,
но паснали си някак идеално...
Защо да знаеш колко ми е хладно ,
когато трябва да те пусна,
да се върнеш
във своя свят- където мен ме няма...
Душа на призрак съм...
завързана на възел.