Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

петък, 17 април 2009 г.

Цветен миг ( Краси Данов и Innocence)

Как странно животът преплита пътеки-
два пътя се сливат в един кръстопът.
Подай ми ръка,а в сърце нека свети
свещичка,която да пази мига.
Мигът е безценен, свещичката тлее,
сърцето безспирно, ритмично тупти
И чайката нейде високо се рее,
а, слънцето жарко гори....

и нежно ни гали копнежна въздишка.
Сияе небето .Хиляда дъги
изпращат своята цветна целувка
и дъжд от усмивки вали
Усмивки вълшебни и погледи мили,
косите небрежни, на сянка се скрили,
Тъгата я няма, смехът заразява,
дъгата голяма, тя цветна остава..

Няма коментари:

Публикуване на коментар