Как странно животът преплита пътеки-
два пътя се сливат в един кръстопът.
Подай ми ръка,а в сърце нека свети
свещичка,която да пази мига.
Мигът е безценен, свещичката тлее,
сърцето безспирно, ритмично тупти
И чайката нейде високо се рее,
а, слънцето жарко гори....
и нежно ни гали копнежна въздишка.
Сияе небето .Хиляда дъги
изпращат своята цветна целувка
и дъжд от усмивки вали
Усмивки вълшебни и погледи мили,
косите небрежни, на сянка се скрили,
Тъгата я няма, смехът заразява,
дъгата голяма, тя цветна остава..
Няма коментари:
Публикуване на коментар