Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

неделя, 27 юни 2010 г.

Из"Дневниците на един вятър 4 "- От едно щастливо момиче за един специален вятър :)

Днес няма хора и няма гласове. Има само една луна, която се е отпуснала прозаично върху течението от облаци и толкова... Някаква омагьосваща сиво-жълта картина, която само гений би уловил като настроение. Не е апатия. Не е тъга... По-скоро усещане за пълна , абсолютна празнота... Сякаш всичко е замряло...
Хубаво е! Има нещо пристрастяващо в цялата работа – спокойствие със знак за плюс безкрайност. Сякаш може да е още по-празно от това... и в същото време толкова пълно...
Хората не знаят какво губят, когато бягат от усамотението. Не казвам, че трябва да му се оставят на сто процента, но няма нищо по-пълноценно от миг откраднат само за теб , в свят, в който всеки смята, че времето ти му принадлежи.
Никога не съм вярвала, че мога да бъда нещо повече от човек..., а преди малко бях луна, после облак, после зведи, накрая всичко заедно. Никъде в тази идилия не си чух името и това ми хареса. Животът ми е по-лесен, когато няма Аз. Много по-естествено е всичко , ако не го окачествявам като добро, лошо, хубаво или грозно... Оставям се на инстинктите си и включвам мисълта, само когато трябва да се предвижа на някъде -също като вятъра. Може би, за това толкова често чувам неговите разговори и истории . Той естествено не знае, защото мисли, че съм го забравила. Само че аз го помня. Следите му парят навсякъде в моя свят. Каквото и да направя, когото и да срещна винаги ми се оставя по едно късче от тайната карта, която води към царството на Свободата!
Често пътувайки натам, замалко до рамото ми застават хора, ситуации , отговорности, които не разбират безумния ми стремеж към... вървенето. И тогава се появява вятърът. Ако съм прекалено привързана към нещо от горе изброените , той е бурен и безкопромисен,вилнее с месеци, а понякога и с години, докато не се науча (като в приказката за трите прасенца), да строя стабилни и устойчиви възгледи за нещата от живота, и по-специално за свободата като единствен възможен съюзник ,чрез който да стигна там , за където съм тръгнала.
Ако ми е трудно, но все пак оставя хората и ситуациите да се развиват сами,преразглеждайки отговорностите си - вятърът е топъл и успокояващ, а пътят пред мен необятен и многообещаващ. Може би ,точно за това ,няма как да не забележа ласкавите пориви в косата ми, нежното шушнене в ухото ми или внезапната топлина разляла се по дланта ми. Има връзки, които никой и нищо не могат да разкъсат. Моята с вятъра е такава и колкото повече хора разберат, толкова по-добре. Или ще ме обявят за луда, или ще потърсят своя вятър и ако сторят второто е много вероятно да се срещнем в Царството на Свободата.При това ,този път завинаги!...

2 коментара:

  1. Колко силни и изпълнени с искрицата на живота думи,колко са истинни и чисти.....невероятна си!

    ОтговорИзтриване
  2. Не аз... Моят вятър е невероятен и хората ,с които ме среща..., и нещата, които ме кара да правя :))).Благодаря ти Силве, много! :)

    ОтговорИзтриване