на Елена Петрова
Изкуството е някаква магия.
Човек полита в други светове
и всеки миг живота преоткрива
докосвайки сърцата със сърце.
Захвърляйки душата си по хората,
творецът сее истините с плам,
защото знае - щом приключи с ролята,
остава сам за равносметка в своя храм.
И ако в някого успял е да пробуди
надежда, вяра, вдъхновение, любов,
тогава всички трудни роли са си стрували,
тогава струвал си е целият живот.
Творците са особен тип човеци-
изчезващ вид от тази плачеща земя,
затуй познаете ли в някого твореца
върнете огънчето, дето той ви завеща.
П.П. Едно изречение от интервю на актрисата Елена Петрова(поредният и непоследен Скорпион от когото съм очарована, без да имам личен контакт), провокира този стих , за това го посвещавам на нея и на всички творци,които ще се разпознаят тук.
Връщам ви огънчето и БЛАГОДАРЯ !
"тогава всички роли са си стрували..."!!!
ОтговорИзтриванеТи носиш огънчето в себе си, нека винаги да е така!
Ще бъде,докато намирам хора като теб, на които да го връщам :).
ОтговорИзтриванеА мен ме грабна с истината:
ОтговорИзтриване"...щом приключи с ролята,
остава сам за равносметка в своя храм"
Ние сме сами, но не всеки е самотник там, в своя храм!
Очарована съм от този блог!
:)
DSdiva , аз съм очарована от присъствието ти! Благодаря и си добре дошла винаги . А забравих - взе си огънчето, нали ?! :)
ОтговорИзтриване