Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

петък, 25 юни 2010 г.

Вече знам

Една ръка,която да ме хване...
... и нищо друго!!!
В този хладен свят
на суета и куп посредствени желания,
достатъчна е глътка топлина,
за да престанем,
да се губим в лабиринтите
на вечно жадните си мисли.
Вече знам-
когато пръстите ми
се отпуснат във дланта му-
никой от двамата
не може пак да бъде сам!

3 коментара:

  1. Най ме е страх от самотата,не мога да съм сама,колко верни са думите ти "никой от двамата
    не може пак да бъде сам!"

    ОтговорИзтриване
  2. Харесва ми!
    И нищо друго!!! Имаш ли това, студът спира на прага ти, но не влиза в сърцето...Да го срещнеш, да го познаеш и задържиш-този, в чиято длан можеш да оставиш себе си- какво повече!?

    ОтговорИзтриване
  3. Сис и мен някога ме плашеше самотата, но днес от позицията на близо трийсет години и куп метаморфози, чувствам ,че до някаква степен имам нужда от нея. Колкото и клиширано да звучи, човек наистина се ражда сам , живее сам и сам умира , просто обстоятелствата правят така, че или ще го осъзнаеш и ще го приемеш , или ще търсиш спасение в присъствието на любими хора до теб... И двата случая са въпрос на избор и нито един от тях не е грешен - според човека и душевните му потребности . Мерси , че наминаваш. Твоето местенце също много ми хареса,страшно уютно е :).Красива събота от мен.

    Лара... :). Мисля, че е време за един дует... Ще направя нещо по въпроса ;). Усмивки за теб!

    ОтговорИзтриване