Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

понеделник, 28 юни 2010 г.

Лексикон :)

Не минавам напряко... през живота!
Колкото и да обичам безгрижието...
една част от мен си я тегли дълбокото!
Сърцето и разумът ми... често си опонират
(да не кажа,че войната между тях е жестока),
но накрая винаги печелят... римите!
Чувствам се зле... когато изгубя посоката,
но бързо ме окопитва... детинското любопитство.
И в най-страшното изгубване има... романтика.
Рядко оставам... без нищо!
Не обичам... да черногледствам,
макар всичко да е изчислено
още преди да се роди Вселената
(а тези изчисления са ни заложени
като кодове в гените).
Умея... да прощавам,
но ми е по-лесно... ако не съдя.
Мога... да съм скучно нормална
или забавно луда.
Мога още...и да изчезвам,
когато животът ми дойде в повече.
Като цяло съм... най-обикновено
ходещо противоречие,
на което не му стигат... земните съкровища
и все мечтае... да покори вечностите!

2 коментара:

  1. Зачетох се в твоите неща-и вятърът, и чудото, и този чудесен момичешки автопортрет!Чета, а отдясно ме гледат нещата, които излязоха из под пръстите ми, седяха на бюрото ми и се готвеха да пропътуват разстоянието до теб... Приятелството е прекрасно чудо ! Свързва хора на пръв поглед различни, просто защото знае, че ветровете ги привличат или че понякога са скучно нормални или забавно луди...Мисля за теб като за приятел и се радвам, че те има в живота ми :) За дълго или за кратко- не това е най-важно...Надявам се и ти да срещаш своите чудеса така, както на мен ми се случват!

    ОтговорИзтриване
  2. Срещам ги Лара, всяка секунда, с всеки дъх който си поемам... Хората имаме силата да си причиним толкова хубави неща, толкова истински приятелства и усещания. И аз съм щастлива, че моя вятър ме довя при теб... Много... И доколкото се познавам - това приятелство е от вечните(независимо дали ще чуваш за мен или не).Всеки път като видя пеперуда ще се сещам за теб,всеки път щом отворя книга ще се сещам за теб, всеки път като прибирам писмата си(защото кутията си я нарекох за истински писма) ,ще се сещам за теб...
    Тези мигове даже и смъртта не може да ни ги отнеме.Толкова е истинско и хубаво!
    Благодаря ,че те има!

    ОтговорИзтриване