Колко дълбоко в себе си трябва да сляза и защо? Какъв е смисълът? Винаги има и друг начин човек да се опознае, например като забрави онова, което е научил и започне всичко отначало.Тресавищата в душата си мога да превърна в нещо прекрасно, не ако непрекъснато тъпча в калта им с някаква сляпа вяра, че мога да ги облагородя. Единственият начин да се справя с тях е просто да повярвам, че не съществуват. И те наистина не съществуват. Всичко е илюзия. Светлината. Тъмнината. Болката. Щастието. Доброто. Лошото...
Всичко е някаква странна игра на отблясъци, която приключва в момента, в който забравиш. Просто изтриваш заучените представи и програми в мозъка си и нещата добиват онази простота и яснота, която ти позволява не просто да бъдеш част от илюзията, а неин създател. Когато осъзнах този факт с цялото си същество едно изречение прокънтя в душата ми : "Искам да създам от живота си най-красивата приказка, която някой, някога е писал!!!". Звучи като пълна утопия, но винаги ми дава нужния заряд. Дори и когато трябва да се изправя срещу себе си. Имам толкова много за забравяне, а е толкова трудно. Емоционалната вкопченост в хора, ситуации, в самия живот е най-коварният враг на промяната. Но съм успявала да го надвия и ще продължавам да успявам, защото това е единственият начин да осъществя най-съкровеното си желание. Нека звучи инфантилно и нереално, нека е смешно и глупаво в очите на материалистите и прагматиците. Скептицизмът и студенината само могат да ме надъхат още повече. Искам след себе си да оставям усмивки и аромат на свобода. Не ми е необходимо хората да ме помнят или да бъдат зависими от мен, нужно ми е само да повярват, че красивото отражение в очите ми са били те самите, че е възможно да направят чудеса със себе си и другите...стига да си го позволят...
Искам да забравя..., да забравя съмнението и да превърна живота си в най-красивата приказка, която някой, някога е писал! И ще успея!!!.. :)
Всъщност, няма участиници и създатели в илюзията, а само несъзнаване и съзнаване на създаването и.
ОтговорИзтриванеНо и двете водят единствено до потъване в нея, особено второто...
Може би е така... Но съзнавайки- ти имаш избор дали и до къде да потънеш в илюзията, и отговор защо го правиш...
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти за присъствието :)
А аз просто искам да създам живота извън приказките така че хората да са по добре, наричат го също утопия, но това е малкото което ми дава сили понякога, да вярвам в нещо въобще, просто в хората
ОтговорИзтриванеТвое право е да имаш съкровени желания и да търсиш път да ги реализираш, независимо дали ще те разберат или не. А що се отнася за останалите-за да са добре,хората, трябва сами да осъзнаят, че нещо не и е наред и също като теб да вземат решение да променят нещата, започвайки от себе си. Можем да влияем върху останалия свят, но следвайки принципа: Душа-душа да не поробва и дух-дух да не подвежда.
ОтговорИзтриванеВ противен случай със страшна сила ще се разбием в стената, която хората несъзнателно издигат за да се защитят(както ти се е случвало и на теб, и на мен, и на много други поели по собствени пътища в живота си).
Успех по пътя ти и не спирай да вярваш!