Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

понеделник, 23 август 2010 г.

Още една песен

Още една песен за теб...

и си тръгвам.

В три сутринта

едва ли ще дойдеш.

Барманът любезно

прибира бакшиша си.

След пет часа

нищо няма да помня.

Изслушах всички евъргрийни

от седемдесетте,

в които се пее

за споделени, невъзможни,

възнасящи, ограбващи

и незнам още какви любови,

но за такава като нашата-

нито дума!

Още една песен.

Още една песен искам да чуя,

за да повярвам,

че наистина си ми се случил.

В противен случай

ще сътворя най-великата си заблуда-

няколко реда облечени в музика...

...за да не те загубя!

Публикувано от в

3 коментара:

  1. Злодейка23 август 2010 г. в 22:58

    "ще сътворя най-великата си заблуда-

    няколко реда облечени в музика...

    ...за да не те загубя!"

    Не знам как го написа, аз успях само да го направя!

    Дано на теб да не ти се случва!

    ОтговорИзтриване
  2. -24 август 2010 г. в 0:42

    Кажи ми, че авторът и лирическата героиня не си съвпадат в този стих,с толкова болка в него... Хубаво е, че паметта има чудесното свойство да размива спомените, иначе как ще заглъхне болката? Поздрав и усмихнат ден утре !

    ОтговорИзтриване
  3. Innocence24 август 2010 г. в 10:26

    Ще излъжа ако кажа, че не съм аз, но това е едно старо усещане - отпреди десетина години, когато бях млада, зелена и много,много объркана. Песента обаче винаги ме връща там(но с хубаво) - обожавам я.
    Благодаря ви дами и дано не съм ви натъжила ... Красива седмица от мен и много вълшебства да ви се случат :)

    ОтговорИзтриване

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)