Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

събота, 28 декември 2013 г.

По пътя


Всяка крачка към теб
за духа ми е малка победа.
В този свят на самотници
ако докоснеш - боли.
Пренаселен от хора е,
ала му липсват човеци.
Планини от предмети,
но няма следа от мечти.
Всяка крачка към теб
ми помага да бъда открита,
да улавям смисъла
даже когато мълчиш.
Най-прекрасните мисли
се раждат когато сме тихи.
Най-човешкото чувство е
себе си да споделиш.
Всяка крачка към теб
е една покорена реалност
и осмисля сълзите по пътя;
живота; смъртта.
Осъзнавам, че всъщност
съм цяла, когато раздавам.
Всяка крачка към теб
е пътуване към Любовта!

Няма коментари:

Публикуване на коментар