Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

събота, 28 декември 2013 г.

Сън в лятна нощ



Не мога да заспя. Не и докато
кънтят във мен смутените ти стъпки.
Докосваш ме с душа неосъзнато,
макар и през стени от недомлъвки.

А знаеш, че реша ли да се върна
и с пясъчни коси да те покрия,
наопаки света ще се обърне
от сблъсъка на двете ни стихии.

И друго знаеш..., че си ми потребен.
Изчезнеш ли от мен ще се събудя
в посредствен дом, сред стара, прашна мебел
или във празния пашкул на пеперуда.

Не искам да заспя. Не и когато
очите на сърцето ми са будни.
Докосвам те с дъха си осъзнато
и те обичам, все по-влюбено...

Няма коментари:

Публикуване на коментар